На 5 юни беше концерта на училище "България" в Детройт. Тук се учат близо 70 деца на възраст от 3 години до 9-ти клас. Училищен ръководител е г-жа Еленора Барбов, а учители Митра Енчева, Росица Димитрова, Кремена Тянкова, Калина Атанасова и Антоанета Бейм. Счетоводител на Българския център е Маринела Згуров, а председател Велеслав Начев. Програмата включваше много песни, стихове, сценки с поука, поговорки, викторина за публиката и народни танци. Първокласните и осмокласниците получиха димпломите си облечени в тоги.  
Благодарност на всички родители, които помогнаха за украсата на сцената, на леля Надка за вкусните питки, гевречета и кифли, на Гергана Балабанова за чудесните снимки, на Светла Котева и Мая Трифонова за подаръците за децата и на всички гости на тържеството. 
Весело лято и до нови срещи наесен! 

Даниела Начева 
  
Снимки: GM Photography, https://gerganamphotography.mypixieset.com
 

Митра Енчева, която е учител в българското училище в Детройт вече 12 години е също начален учител в Liberty Аcademy, Hamtramck. Нейните второкласници имаха специален урок, в който се учиха да пишат имената си на кирилица, опитаха българско сирене, играха хоро и направиха градина от хартиени коронки с рози. Е, някои се уплашиха от снимките на кукери и може да забравят името на държавата, но винаги ще помнят учителката, която им е разказвала за далечната страна с розово масло. 

  

Да пишат името си на български език се учиха и деца от основно училище в Упсиланти (Ypsilanti International Elementary School) по време на ден на различните култури. Българският културен център беше поканен да представи предмети от България, а трио "Веселба" в състав Брус, Крис и Нан свириха популярни български народни песни. Не липсваше и баница, приготвена от леля Фатме, за която деца и възрастни се връщаха по няколко пъти. Посланиците на България се увеличават с всеки ден!

Даниела Начева    

     

Ако отворите интернет станицата на Schoolcraft college in Livonia, ще видите усмихната Билянка, както мнозина я знаем. Биляна Георгиева завърши колежа тази година и понеже е помагала за организирането на много събития я канят да участава в рекламна фотосесия. Така нейни снимки са на разлчини брошури и тя става рекламно лице или посланик (School Аmbassador ). Браво, Биляна!    

   

Създателят му Иван Гаджев е сред “Достойните българи”, сега синът му иска да остави на България ценни документи, събирани близо 36 години.
Уникален архив с милиони документи, над 40 хил. книги, стотици часове аудио- и видеозаписи по категоричен начин доказват българския характер на населението от трите части на географската област Македония.

Всичко това плюс артефакти и църковна утвар са подредени в триетажна сграда - Институт по история на българската емиграция в Северна Америка “Илия Тодоров Гаджев”, в центъра на Гоце Делчев. Всичко е събирано десетилетия наред от вече покойния емигрант в Детройт д-р Иван Гаджев. Той бе сред “Достойните българи” в кампанията на “24 часа” през 2004 г., след като прехвърли у нас огромната си частна библиотека.
Преди 20-ина години решава, че мястото на своеобразната история на българската емиграция в Северна Америка е в родния му град. Построява красива, модерна и голяма сграда и няколко години наред пренася с контейнери от САЩ 60 тона материали.  

На снимката: Д-р Иван Гаджев

През 80-те години в Детройт дипломат от Югославия е посетил д-р Гаджев и му предложил $1 млн., за да откупи колекцията. По-късно, когато всичко е пренесено в Гоце Делчев, емисари от Северна Македония му предлагат $2 млн., но той отново отказва.
Д-р Гаджев е събрал спомени на наши емигранти, членове на ВМРО, съратници на Тодор Александров, лична кореспонденция на Иван Михайлов, целия архив на Илия Минев и неговата дисидентска група, кореспонденция на Александър Цанков, документи от бащата на Иван Станчов, учредителния протокол на Македонската патриотична организация от 1922 г. и др.
Има особено мнение по въпроса за делото на Иван Михайлов, с когото дълги години си писали писма. Издаде два тома за него, които не бяха приети еднозначно сред историческите среди.
Д-р Гаджев се разболява и се прибира в САЩ, където на 20 май 2017 г. почина. До 2018 г. мястото, събрало историята на BG емиграцията отвъд океана, е заключено.
Синът му Тодор, който е роден в САЩ, но има и българско гражданство и е завършил висше образование в София, се връща през лятото на 2018 г., за да се опита да уреди статута на сградата с богатия архив. 
“Баща ми е започнал да събира документи с пристигането си в САЩ с лични средства. Пътували сме из цяла Северна Америка, за да събираме архивите от други българи, които искаха да ни ги предадат. Много от тях сме изкупували, защото баща ми отказваше да взима всичко без пари. Тук построихме сградата. Поставихме вентилационна система, само тя струва 40 хил. лв., за да се поддържа постоянна температура и влажност за запазване на документите. Започнах опити да прехвърля собствеността на държавата.
Никога не сме имали някакво външно финансиране, а поддръжката изисква много средства, с които не разполагаме. Архивният фонд още не е систематизиран, така че с него да могат да се занимават научни работници. Учудва ме, че държавата не проявява интерес към това, което трябва да се превърне в действащо научно звено, даващо много отговори и по отношение на въпросите, по които спорим в момента със Северна Македония”, казва Тодор Гаджев.
Преди 3 г. е имал няколко разговора с министъра на културата Боил Банов, който е приел идеята държавата да стане собственик на сградата и архива. Изпратени са две комисии от архивисти, историци и музейни работници, които да направят оценка.
“Не съм получил никакъв документ от тези комисии, но тази сума, която чух, че предлагат, не е приемлива. През 2019 г. имаше някакъв ентусиазъм от страна на държавата, но после нещо стана и всичко затихна.
Служебното правителство се беше ангажирало да подготви постановление за създаване на държавен културен институт, но знаете каква беше годината - избори след избори, и отново всичко спря”, разказва Гаджев.
Кметът на Гоце Делчев е изпращал десетки писма до различни институции с настояване да се направят крачки за придобиване от държавата на ценния архив, но решение още няма.  

На снимката: Тодор Гаджев 

Тодор Гаджев се ядосва, че от българска страна няма реакция по отношение на проекторезолюцията на Конгреса на САЩ за обявяване на септември за месец на македонското американско наследство и честването на македонския език, историята и културата на македонските американци и техния принос към САЩ.
В нея пише, че след 1880 г. хиляди македонци са избягали в Америка, но се пропуска фактът, че до 1944 г. не е имало етнически “македонци”, а македонец казвали на човек, дошъл от региона Македония, без оглед на етническата му принадлежност.
“В резолцията са споменати имена на хора, които недвусмислено са декларирали своя български етнически произход. При мен са доказателства за това, но някой трябва да прояви интерес и да реагира. Барутът за борбата с тази резолюция е тук, в Гоце Делчев”, допълва Гаджев.
Последната му надежда е да направи в София изложба с най-интересните документи и тогава някой от властта да се заинтересува.
“Ако това не стане, ще постоя още няколко месеца тук, ще заключа и ще се прибера в САЩ”, обяснява синът на родолюбивия емигрант Иван Гаджев. Той завършва ветеринарна медицина и преминава нелегално българо-гръцка граница на 3 юли 1968 г., за да търси политическо убежище. Пристига в САЩ на 22 декември 1968 г. и се установява за постоянно в Детройт.
През годините са го наричали от агент на ЦРУ до агент на КГБ. Всъщност той признава пред наш репортер, че е агент единствено на България.

На снимката: Кин Стоянов: "Това е историческо богатство и трябва да е притежание на държавата"
- Г-н Стоянов, 6 месеца прекарахте в изучаване на архива. Трябва ли държавата да го получи?
- Абсолютно задължително е да стане притежание на държавата. Познавам доста архиви в научни звена у нас и не вярвам да има друг - създаден визионерски и с построяване на специална сграда за него. Тя събира библиотека с над 40 хил. тома на всички европейски езици, научни студиа и др., свързани с македонския въпрос.  
Тя е каталогизирана по всички правила на библиотечното изкуство. На втория етаж има интересна изложба, проследяваща политическия живот на българските емигранти в САЩ, обединени в Македонска патриотична организация (МПО).
Интересен факт е, че те винаги са били по-близки до Републиканската партия. Някои са и дарители на кампаниите на Рейгън. Там е и документът, който доведе до недопускане на Георги Пирински за участие в кандидатпрезидентската кампания - актът за раждане, който доказва, че не е български гражданин по рождение.
В института има и ценна сбирка от артефакти и църковна утвар, която проследява историята на Българската православна църква в Северна Америка. В архивохранилището има хиляди документи - ако се поставят един върху друг, ще се получи стълб, висок 102 метра.
- Какво друго ценно има в тази сбирка?
- Тя все още не е напълно проучена, но например Иван Гаджев е бил приятел с Петър Семерджиев и пази цялата си кореспонденция с него. Има изключително аудиобогатство, записвани са дейци на МПО, това са часове записи. Има и много видеоматериал.
Събирани са исторически свидетелства не само за българските емигранти в Северна Америка, но и документи от Австралия, Нова Зеландия и др. Там е и целият архив на Българския демократичен форум.
Това изключително богатство спокойно може да бъде самостоятелен научен институт, чието място да остане в Гоце Делчев.
- Как според вас трябва да го получи държавата?
- Бях свидетел на два опита да се придобие от държавата. През 2018-2019 г. Бойко Борисов беше проявил интерес да се откупи, минаха оценителни комисии. Тодор Гаджев имаше две срещи с тогавашния министър Боил Банов, но после нещо се саботира.
Миналата година при служебния кабинет имаше разговори с вицепрезидента Илияна Йотова и с министър Минеков и се създаде работна група.
Трябваше парите за придобиването да се вкарат в бюджета на служебния кабинет, но нямаше парламент, за да се гласува, след това всичко остана дотук.
Подхвърляха идеи и варианти за общински културен институт да мине към музея в Гоце Делчев, към държавния архив, но според мен това трябва да е
Национален институт за история на българската емиграция
Мястото му е точно в Гоце Делчев - условията за съхранение на архивите са прекрасни, каквито нямат много подобни структури.
С постановление на МС трябва да се учреди самостоятелно юридическо лице, да бъдат уредени собствеността, управлението и финансирането. Там има възможност студенти да си карат стажовете, ученици да провеждат мероприятия, историци да работят върху документите.
С една дума - на мястото трябва да се вдъхне живот, не бива да се възприема само като архив.
- Дали пък парите, които държавата трябва да даде, не са спънка толкова дълго време?
- Това не трябва да е аргумент, защото д-р Иван Гаджев е вложил страшно много лични средства за събиране на документите, повечето той ги е откупувал.
Построил е сградата, пренесъл е от САЩ тези 60 тона и сега синът му продължава да влага средства за поддръжката. Държавата трябва да възмезди наследниците на д-р Иван Гаджев, че са положили усилия за събиране и съхранение на този архив. Ако това не се направи, ще е равносилно на национален нихилизъм.
 
Тони Маскръчка
24 часа, 20 юни 2022 г.
https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/11851239?fbclid=IwAR3_7lJzUc9KZsFKecY9TkF2P4Mu8OnWhBnKvjYDOqyJgR6x_xsgFEXbGUA
 

"It was well past midnight when we arrived at Zornitza Family Estate, a rambling property in southwestern Bulgaria, near the Greek border. The country roads were unlit, our path illuminated by nothing but the moon and stars. Our only sense of place came from the smell of roses that hung heavy in the air. My husband, Nikos, and I stumbled into our room, exhausted and half-blind from the eye-straining drive, and immediately fell asleep." 
https://www.travelandleisure.com/trip-ideas/road-trips/bulgaria-where-to-stay-what-to-do?utm_source=facebook.com&utm_medium=social&utm_campaign=social-share-longform&utm_content=20220623&fbclid=IwAR1Q6aKpadf_XPwT5F_Ui7mlbAEwnNA3KSPFrsvklccBQNai43g5b430p9w

Ако имате въпроси за здравни застраховки, потърсете Людмила Новикова.
Говори английски и руски език.  

Multiple options tailored to you needs:

• Obamacare (Marketplace Insurance) - Open enrollment November 1 - January 15
• Short Term Medical Insurance
• Dental, Vision and Supplemental Insurance
• Accident Insurance
• Critical Illness Insurance
• Life Insurance
• Travel Insurance

There is a new law for unexpected bill in out of network facility. Please call 248-924-8480 Luda for details.   

Магазините АТКО предлагат богат асортимент от българско сирене, пушено месо, луканка, салам Петрохан, кебапчета и кюфтета, европейски вафли и шоколади и много други. Всеки ден се пече баница и хляб, толумби, баклава и различни сладкиши.   
ATKO Market and Bakery
46733 Hayes Rd, Shelby Township, MI 48315, (586) 739-6690
и
31245 8 Mile Rd Livonia, MI 48152, (734) 655-0011
Работно време: 8:00 – 20:00 ч. всеки ден
Любими български продукти за трапезата! 
 

Пословиците и поговорките са неизменна част от българското народно творчество. Те съпътстват българския народ през вековната му история, предават се от уста на уста и спомагат за запазването и развитието на националната му идентичност. Чрез тях в синтезиран вид се предава народната мъдрост - придобитият житейски опит и поуките от него.

Парен каша духа.
Пари при пари отиват.
Парите излъгват жената, а жената — мъжа.
Пачавра леке не хваща.
Песът лае, за да си пази комата.
Петима Петко не чакат!
Пила коза вино, че търси вълка да се борят.
Пили — пели, плащали — плакали.
Пилците се броят наесен.
Питали вълка: защо ти е дебел вратът? Рекъл: защото сам си върша работата.
Плюй си на ръцете!
По дрехите посрещат, по ума изпращат.
Повлече крак.
Под вола теле търси.
Под голям камък — голяма риба.
Под път и над път.
Подадеш ли си кутрето — ще ти отхапе ръката.
По-добре в село чорбаджия, отколкото в град кюмюрджия.
По-добре да имаш лош брат, отколкото лош съсед.
Покритото мляко котките не го лочат.
Помъчил се да лапне бивол, че лапнал муха.
По-напред да добием, че тогаз да попием.
Пораснала му работата.
Последна дупка на кавала е.
Потопи си езика в мозъка, тогава акъл давай!
Потта е като пчелата: откъдето и да иде, все носи.
Прав си кривчо.
Прати го за зелен хайвер.
Превържи си пръста и тръгни из селото, да видим колко доктора ще срещнеш.
Пременил се Илия, погледнал се — пак у тия.
Прескочи, пък тогаз викай „хоп“.
Присмял се хърбел на щърбел.
Приятел в нужда се познава.
Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари.
Пусни го да пасе.
По добре късно, отколкото никога.
Под стари дрехи, често добър пияница ще познаеш.