|
Брой: 4, Ноември 26, 2021
|
|
|
BG VERSION
Зелената сделка и бизнесът в България – възможности и предизвикателства
|
|
За никого не е тайна, че бизнесът в България е изправен пред редица предизвикателства.
Продължаващата пандемия от COVID-19 и поскъпването на горивата са едни от най-сериозните проблеми, а ситуацията едва ли ще се подобри в скоро време.
По последни данни, инфлацията у нас се е ускорила рязко и вече е 6%.
Министерството на финансите също така прогнозира, че горивата ще поскъпнат с 32 процента, а храните – с 4,5 на сто.
На фона на всичко това, целта на Брюксел да превърне Европа в първия неутрален по отношение на климата континент в света до 2050 г. не спира да е обект на разпалени дебати.
Някои виждат в т. нар. Зелена сделка отлична възможност за развитие на бизнеса, докато други са далеч по-скептични и смятат, че тя ще нанесе сериозни щети на българската икономика.
Къде е истината?
Амбициозните цели на ЕС
Безспорно, най-важните промени, свързани със Зелената сделка, които касаят както българския бизнес, така и потребителите, са свързани с преминаването към възобновяема енергия в индустрията, бита и транспорта.
През следващите десетилетия се очаква да се осъществи цялостно изключване на производството на електрическа и топлинна енергия от изкопаеми горива – на първо място въглищата, а след това и природния газ.
Експертите обясняват, че ще се премине към повсеместно внедряване на възобновяеми енергийни източници и технологии за съхранение на енергия.
Това ще включва масивни инфраструктурни инвестиции, но и децентрализирано въвеждане на технологиите от индустрията, бизнеса и бита.
Там където се очаква загуба на работни места – най-вече във въглищните райони и в автомобилната промишленост – ще се насочат схеми за подпомагане и инвестиции за т. нар. „справедлив преход“.
Тяхната цел ще е да намалят финансовата тежест и рисковете за засегнатите сектори и работници.
В контекста на България е важен и т. нар. проект за Климатичен социален фонд, който да подпомага малките бизнеси и домакинствата.
За този фонд са предвидени над 72 млрд. евро, които ще бъдат разпределяни от 2025 г. до 2032 г.
Предвидените за България средства са приблизително 2,8 млрд. евро.
Смята се, че около 80 милиона домакинства в Европа страдат от т. нар. „енергийна бедност“.
За тях е почти невъзможно да се справят с растящите цени на транспорта и отоплението. Голям брой жители на нашата страна влизат в тази група и е важно да се отбележи, че те ще могат да получат компенсации от фонда.
Ето какво заяви наскоро заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс, който отговаря за осъществяването на Зелената сделка:
„Част от приходите, генерирани от търговия с емисии в автомобилния транспорт и сградите, могат да бъдат вложени в специален фонд, така че страните-членки да могат да използват тези приходи, за да компенсират разходите, свързани с прехода за най-уязвимите хора. Пренасочването на приходите от въглеродни емисии към гражданите на ЕС може да им помогне да преминат към екологични алтернативи – като системи за отопление на дома с нулеви емисии или електрически превозни средства…Не бива да се създават илюзии, че преходът ще бъде лесен. Хората трябва да осъзнаят това и да са подготвени. Всеки трябва да вземе участие в този процес и да извърши необходимите действия.“
А по повод приключилата преди дни конференция на ООН за климатичните промени в Глазгоу, Тимерманс отбеляза, че въпреки постигнатите резултати, трябва да бъде свършена още много работа.
Каква помощ може да очаква България?
- Фонд за справедлив преход (ФСП) – това е един от ключовите инструменти за подпомагане на най-силно засегнатите от прехода към климатична неутралност.
Бюджетът му е близо 20 млрд. долара. Близо половината от тази сума идва от бюджета на ЕС за периода 2021 г. – 2027 г., а останалите са външни целеви приходи по линия на Европейския инструмент за възстановяване и са на разположение до 2023 г.
Любопитна подробност за ФСП е, че всяка страна, ако желае, може да прехвърли към него допълнителни средства.
Единственото условие е тази сума да не надхвърля три пъти средствата, отпуснати им по ФСП.
Фондът подпомага отпускането на инвестиции, създаването на нови фирми, иновациите и научните изследвания, възстановяването на околната среда, както и повишаването на квалификацията (или преквалификацията) на работници.
- Invest EU е вторият стълб на механизма за справедлив преход.
Чрез специална схема в рамките на тази програма могат да се подкрепят инвестиции в по-широк кръг от проекти – като например такива за енергийна и транспортна инфраструктура и топлоснабдяване.
ЕК предоставя бюджетна гаранция на партньорите по изпълнението на проектите.
Важно е да се отбележи, че дори и региони, различни от тези с одобрен план за справедлив преход, могат да получат финансиране по схемата.
Единственото условие е да допринасят за посрещането на нуждите, произтичащи от въпросния преход.
Ключова роля има консултантският център InvestEU. Той изпълнява функцията на „централна входна точка“ за искания за консултантска подкрепа за повечето проекти за справедлив преход.
Центърът предоставя помощ, съобразена с конкретните нужди на организаторите на проекти.
От услугите му могат да се възползват също така централните и местните власти на страните-членки на ЕС, както и посредниците, които помагат на субекти, изправени пред трудности при получаването на достъп до финансиране.
Българският бизнес и зеленото бъдеще на ЕС
„Зелената сделка е една изключителна възможност за българския бизнес да догони и изпревари европейската индустрия, като добави нови зелени вериги на стойност, и реформира настоящото производство, което е отнема най-много ресурси и е най-интензивно в използването на енергия и генерирането на емисии от всички страни членки на ЕС“, обясни за Beyond Numbers Апостол Дянков, старши експерт от WWF България.
По думите му, нашата страна ще получи значителни средства и възможности – от Плана за възстановяване и устойчивост и бъдещите оперативни програми до Териториалните планове за справедлив преход на три въглищни района – Стара Загора, Перник и Кюстендил.
„У нас имаме конкретни дадености, които ни правят много подходящи за иновации и трансформации - енергийната ни свързаност с близките държави, експортно-ориентираната индустрия, както и огромния потенциал на сектора, свързан със селското и горското стопанство“, добавя Дянков.
И още – бизнесът трябва да се възползва от всички възможности – като инсталирането на ВЕИ за собствено производство на енергия, изграждането на нулево-енергийни сгради и съоръжения и повторното използване на някои ресурси.
Според Дянков, всяка от тези трансформации и иновации е свързана с конкурентни предимства и намалени разходи.
„Пример е настоящият бум в инсталирането на сградни фотоволтаици за собствено ползване от българската промишленост. Компаниите, които вече са направили такива инвестиции, не са толкова засегнати от скока в цената на изкопаемите горива и електроенергията“, отбелязва още експертът.
Още по темата за зелената сделка очаквайте в следващия newsletter на Beyond Numbers!
|
|
ИНТЕЛИГЕТНО УПРАВЛЕНИЕ
НА ПРОЦЕСИТЕ
Софтуер за цялостно управление на
бизнесa
|
|
|
|
|
|
