Пандемията от COVID-19 нанесе сериозни щети на глобалната икономика. Един от най-сериозните проблеми е растящата инфлация – нещо, за което Организацията за икономическо сътрудничество и развитие предупреди в свой публикуван наскоро доклад (Изт.Reuters).

Доказателство за влошаващата се ситуация са данните на ООН, според които цените на храните са на път да достигнат рекордни стойности. (Bloomberg)

Какво всъщност трябва да знаем за инфлацията?
Какви са причините за нейния ръст?
И какво предстои да се случи?

Какво представлява инфлацията?

Обяснено най-просто, инфлацията представлява общо поскъпване на стоките и услугите. Казано по друг начин, това означава, че с 10 лева може да си купите по-малко неща от вчера.

Инфлацията се характеризира с това, че стойността на валутата се понижава. Повече по темата може да прочетете тук. (ЕЦБ)

Може ли инфлацията да бъде полезна?

Повечето експерти определят инфлация от около 2% за „здравословна“. Причината е, че тя не „топи“ парите на потребителите, но и не спира бизнеса от инвестиции.

В същото време, ако инфлацията остане твърде ниска за продължителен период от време или дори се стигне до дефлация (общо понижаване на цените и печалбите), търсенето е по-малко от предлагането на пазара.

Това води до намаляване на инвестициите и заплатите, а безработицата се увеличава), потребителите най-често предпочитат да спестяват, отколкото да харчат пари – нещо, което вреди на икономическия растеж.

Ако пък инфлацията надхвърли „здравословните“ си темпове, последствията могат да бъдат наистина катастрофални. В случай, че цените растат с над 10% на годишна база, се използва терминът „галопираща инфлация“.

Тогава парите губят стойността си толкова бързо, че доходите на домакинствата и печалбите на бизнеса не могат да „наваксат“ и да компенсират загубата на покупателна способност.



Какво се случва у нас?

Данните за българската икономика са повод за сериозни притеснения. Инфлацията у нас достигна пореден връх през октомври. За месец цените на основните стоки и услуги са се увеличили с 1,8%, а за година животът в България е поскъпнал с 6%, сочат данните на НСИ:

- Електроенергията, водата и горивата са поскъпнали с около 3%;
- Увеличението при храните е малко над 1,5%;
- Транспортът е поскъпнал с 2,5%;
- Цените на облеклата и обувките са скочили с 8,3%;

Tова са и стоките и услугите, които заемат най-голям дял в разходите на българските домакинства. У нас около 1/3 от доходите се харчат именно за храна и безалкохолни напитки, близо 20% от парите ни отиват за вода и отопление на жилищата, а 9% отиват за транспорт. 

Показателно е, че за последно подобно ниво от 6% поскъпване на живота у нас е отчетено през февруари 2009 г. – близо половин година след краха на „Лемън Брадърс“ и началото на световната финансова криза.

Защо растат цените?

На първо място трябва да се подчертае, че тази тенденция се наблюдава не само у нас, а и в глобален мащаб. Тъй като българската икономика е отворена, тя се влияе пряко от случващото се в Европа и света като цяло. (ABC) 

Причината се крие в комбинация от фактори. Един от тях е поскъпването на горивата в световен мащаб. Това вдига сметките както на домакинствата, така и на компаниите, които пък вдигат цените на стоки и услуги, за да намалят натиска от допълнителните си разходи.

Освен това, в различни сектори се наблюдава недостиг на стоки и забавяне на доставките. В резултат, пазарът не може да отговори на търсенето, което е още една предпоставка за вдигане на цените.


ABC

Колко дълго ще продължи поскъпването на живота?

Експертите отбелязват, че няма как да бъде даден категоричен отговор на този въпрос. Според някои, включително ЕЦБ, галопиращите цени на енергията ще започнат да се успокояват още през 2022 г., а оттам и натискът върху домакинствата и бизнеса ще намалее.

Една от основните цели на паричната политика на ЕЦБ е именно поддържане на стабилни и предвидими цени и здравословна инфлация от 2%. За целта Европейската Централна Банка продължава да държи лихвите ниски.

Други, обаче, не споделят този оптимизъм. Според тях, инфлацията ще се задържи още няколко години.

Да се правят прогнози в условията на продължаващата пандемия от COVID-19 е почти невъзможна задача. Тъй като настоящата ситуация в много отношения е безпрецедентна, никой не може да каже със сигурност дали икономиката ще следва обичайните си цикли на спад и възстановяване.

Какви ще бъдат последиците?

Въпреки хаоса, предизвикан от пандемията, едно нещо е безспорно – колкото по-дълго се задържи инфлацията, толкова по-голяма е вероятността заплатите да бъдат увеличени. Подобна тенденция вече се наблюдава в редица държави, включително и у нас.

В предложенията за бюджета за 2022 г. вече е заложено увеличение на минималната работна заплата от 650 на 710 лв. Повече по темата може да прочетете тук (btv).

Една от основните причини за предложеното увеличение е именно да се компенсира ръста на инфлацията. Целта е да се избегне опасността домакинствата да обеднеят, тъй като при подобен сценарий ще спадне потреблението, а това неизбежно ще доведе до още по-тежки икономически сътресения.

От друга страна, повишените разходи за труд могат да се окажат тежко бреме за някои компании, особено за онези, които са сред най-засегнатите от пандемията от COVID-19 (наложените ограничителни мерки, които са част от опитите да бъде преборена опасната болест, се отразиха крайно негативно на сектори като производството, туризма и търговията на дребно. Подробности може да откриете тук (statista.com).

Увеличаването на разходите за труд потенциално може да доведе както до скок на безработицата, така и до още по-голямо поскъпване на живота.

Не е изключено част от бизнеса да компенсира тези по-високи разходи именно с вдигане на цените на стоките и услугите, които предлага.



За финал – няколко любопитни факта, свързани с инфлацията:

1. Редица историци смятат, че инфлацията е една от основните причини за рухването на Римската империя.

2. Най-високата инфлация, регистрирана някога, е тази, в която изпада Унгария през юли 1946 г. По официални данни, тя е в размер на изумителните 1,295×1016 %

3. През 2008 г. Зимбабве изпада в хиперинфлация. В резултат, местната валута се обезценява толкова много, че един хляб струва 1,6 трилиона зимбабвийски долара. Освен това, много хора се превръщат в милиардери, живеещи в крайна бедност.

4. Създаването на филма „Клеопатра“ през 1963 г. струвало 44 млн. долара. Ако се вземе предвид инфлацията, тази сума днес би била 350 млн. долара.