Здравейте, приятели!
Ето порцията вдъхновение и храна за размисъл, която приготвих за вас тази седмица:
1. На 27 януари отбелязахме Международния ден в памет на жертвите на Холокоста. На тази дата през 1945 г. е освободен нацисткият концентрационен лагер Аушвиц в Полша. В лагера умират над 1 млн. души, преобладаващата част от които са евреи. Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) обявява 27 януари за Международен ден в памет на жертвите на Холокоста с резолюция от 1 ноември 2005 г. Целта на инициативата е светът да помни тази черна страница от историята, така че тя никога да не се повтори.
2. За безусловната обич на една „Майка“. Миналата седмица гледах филма „Майка“, който тръгна по кината на 13 януари. Интуитивно усещах, че той ще ми хареса. От една страна, театралната режисьорка Елена Панайотова, от чиято история е вдъхновен филмът, беше един от 10-те финалисти в кампанията „Будител на годината 2022“ на Българското национално радио (БНР), така че нейното дело явно заслужаваше внимание. От друга страна, „Майка“ се радваше на топъл прием от зрителите и беше българската номинация за награда „Оскар“ за чуждестранна продукция (независимо че от Американската филмова академия отхвърлиха предложението заради неспазване на безумното според мен изискване за по-малко от 50% английска реч). Очакванията ми се оправдаха. Режисьорката Зорница София, актрисата Дария Симеонова и останалите в екипа са свършили чудесна работа, поднасяйки ни една изпълнена с човечност история, в която действието се развива в България и Кения. Гледайте филма - уверявам ви, че ще излезете от киното по-одухотворени, по-смирени и по-отворени към света, отколкото сте влезли!
3. Столичното метро навърши 25 години. Първият участък на метрото в София е пуснат на 28 януари 1998 г. Тогава метрото е с дължина 6,4 км и 5 метростанции. След значителното му разширяване през последните 15 години днес линиите са с обща дължина 52 км и свързват 47 метростанции. Плановете за развитието на метромрежата предвиждат след четири години тя да надхвърля 60 км и да се ползва от над 500 000 души на ден.
4. Българската компания Ampeco привлече инвестиция от 13 млн. долара. Компанията, която разработва платформа за управление на зарядни станции за електромобили, е привлякла това финансиране от BMW i Ventures (базирания в Силициевата долина фонд за рисков капитал на BMW Group), българския фонд LAUNCHub Ventures и базирания в Берлин фонд Cavalry Ventures, както и от ангел инвеститори. Така за по-малко от пет години, откакто е основана, Ampeco е привлякла инвестиции в размер на 16 млн. долара. По данни на компанията днес тя работи на повече от 45 пазара и има над 120 клиента, които управляват над 62 000 точки за зареждане. Повече информация за привлечената инвестиция и за Ampeco ще намерите в тази статия във Forbes България.
5. Робърт Уолдингер и основните изводи от най-дългото проучване върху щастието в света.
6. Икономиката на София расте, неравенствата в доходите също. Според данните за 2021 г. (последните официални данни са за тази година) на столицата се падат близо 43% от Брутния вътрешен продукт (БВП) на България. Увеличаването на тежестта на БВП на София, който през 2021 г. надхвърля 59 млрд. лв., е трайна тенденция през последните 20 години. Данните показват, че БВП на София е над 5 пъти по-голям от този на Пловдив и 7 пъти по-голям от този на Варна. БВП на София на глава от населението е 45 241 лв. - над 2 пъти по-голям от средното за страната. Очаквано, заплатите в София остават най-високи - средната заплата надхвърля 2000 лв., като за 5 години ръстът е с 600 лв. Нарастват обаче и неравенствата в заплащането: докато средната заплата в IT сектора в София е над 4000 лв., средните доходи на заетите в хотелиерството и ресторантьорството са малко над 1000 лв. Според мен тази икономическа картина показва колко силно България се нуждае от дългосрочна държавна политика за стимулиране на икономическата активност и привличането на инвестиции в по-малките населени места с цел по-балансирано и устойчиво развитие и по-добро качество на живот за максимално голяма част от живеещите в страната.
7. За историята: Микаела Шифрин подобри рекорда на Линдзи Вон за най-много победи при жените в Световната купа по ски алпийски дисциплини. Американката триумфира в първия от двата поредни гигантски слалома в италианския курорт Кронплац, записвайки своя 83-ти успех в Световната купа. Впоследствие тя триумфира и на втория пореден гигантски слалом в Кронплац. Няколко дни по-късно Шифрин постигна 85-тата си победа в Световната купа, след като стана първа в първия слалом в чешкия курорт Шпиндлерув Млин. Тя е все по-близо до абсолютния рекорд в Световната купа - той се държи от шведския скиор Ингемар Стенмарк, който в кариерата си постига 86 победи.
8. „Война“ е „Дума на годината“ за 2022 г. Във финалния етап на кампанията на сайта за правопис „Как се пише?“ за думата „война“ са гласували 51,06 % от участвалите в онлайн анкетата, която се проведе от 16 до 21 януари 2023 г. На второ място е думата „инфлация“ (за нея са гласували 40,28 % от участниците в анкетата), а на трето - „избори“. Десетте думи и изрази, измежду които участниците в анкетата можеха да избират, бяха определени от жури в състав д-р Павлина Върбанова (езиков редактор и коректор, създател на „Как се пише?“ и герой на една от 30-те истории в книгата ми „Хората, които променят България 2“), доц. Георги Лозанов, Веселина Седларска, Доротея Николова и Захари Карабашлиев. Те са разгледали 30-те най-популярни предложения на участниците в първия етап на кампанията. Можем само да си пожелаем думата „война“ час по-скоро да остане зад гърба ни и думата на 2023 г. да бъде „мир“, тъй като мирът е най-важното условие за благоденствие.
9. Какви книги ще се появят на българския пазар през 2023 г.? Вече са известни някои от заглавията, които част от родните издателства ще издадат през тази година. Ето какво можем да очакваме от „Сиела“, „Хермес“, „Колибри“, „Софтпрес“, ICU, „Ера“ и „Рива“.
10. Цитат, върху който размишлявам: „Когато се спусне мрак, не можем да видим какво имаме. Това не означава, че нямаме нищо. Нещата си остават точно там, пред нас. Всичко, което трябва да направим, е да запалим свещ или да запалим искрица надежда и можем да видим, че това, което сме смятали за изгубено, е само скрито.“ (Мат Хейг, „Книга на утехата“)
Усмихната седмица!
Дани
Благодаря ви, че четете този бюлетин. Ако искате да ме подкрепите и така да ми позволите да отделям време и енергия за него, можете да го препратите на близки и приятели или да си купите книгите ми - „Хората, които променят България“ (част I - 2019 г., и част II - 2022 г.), „От нас зависи“, „Да тичаш към себе си“ (с ултрамаратонеца Краси Георгиев) и „Първите 25 години на „Карин дом“ (с Фондация „Карин дом“).
Ако желаете да си партнираме, да ми изпратите информация, която бих могъл да включа в „Седмична доза вдъхновение“, или просто да ми кажете „Здрасти“, пишете ми на dani@danipenev.net, на личния ми профил във Facebook или през Facebook страницата „Хората, които променят България“.
|
|
|
|
